Анализ на възрастовата структура на ОПЛ в София-град и прогноза за предстоящите 15 години

Автори: д-р Бранимир Радуилов, д-р Иван Поляков

Въведение

Общопрактикуващите лекари (ОПЛ) са сред най-застаряващите групи лекари. За разлика от други специалности, които през последните 5 години успяха да включат и подготвят значителен брой млади специалисти, в Общата медицина това не се случи. Интуитивно може да бъде предсказана криза, но конкретните отговори изискват по-задълбочен анализ.

Чрез изследване на свободно-достъпните държавни регистри екипът на Института по обща медицина (ИОМ) успя да създаде анализа от следващите редове. Обработени са данните за ОПЛ в София-град. 

Резултати и анализ

Бяха идентифицирани 774 практикуващи ОПЛ в София-град. Сред тях най-младият е на 29, а най-възрастният – на 82. Средната възраст, както при жените, така и при мъжете е 60.5 г. На графика 1 е демонстрирано разпределението по възраст като е обърнато внимание и на пенсионната възраст. На графика 2 е демонстрирано разпределението по възраст и пол.

Графика 1. Разпределение по възраст

Графика 2. Разпределение по възраст и пол

Става ясно, че мнозинството лекари все още са в трудоспособна възраст, но има и застрашителен дял работещи след достигане на пенсионна възраст. Известно е, че огромен брой лекари въобще и ОПЛ в частност работят и много след пенсиониране, но това е удобна и нормативно установена мярка за границата между трудоспособна и нетрудоспособна възраст. 

Разпределението жени/мъже е приблизително по равно със слаб превес на мъжете. Това трябва да се има предвид, тъй като мъжете се пенсионират по-късно, но имат и по-ниска средна очаквана продължителност на живота. Последното е важно предвид продължаването на трудовата дейност след пенсиониране.

Ситуацията в цифри е представена в таблица 1. 

Таблица 1.Достигнали пенсионна възраст са 307 души или 39.7{9fc8a44bf47912c370823d495b783c9f443ad3aa76cc10ef0bd28af0d42d9f5d} от всички.

Таблица 1.

На база на последната публикувана таблица за Смъртност и средна продължителност на предстоящия живот на населението от страницата на Националния статистически институт бяха изготвени прогнози за след 5, 10 и 15 г. На графики 2, 3 и 4 е представен броят преживели, но не задължително работещи, ОПЛ през 2026, 2031 и 2036 г. Отново – под внимание е взета и пенсионната възраст.

Графика 3.

Графика 4.

Графика 5.

От графиките е видимо, че след едва 5 години повече от половината ОПЛ ще са достигнали пенсионна възраст, а след 10-15 години много голяма част от сега практикуващите няма да са сред живите.

Цифровото изражение на горните данни е разгледано в Таблица 2.

. 

Таблица 2.

Става ясно, че намаляването по естествени причини на разглежданата група ще се усети сравнително слабо от пациентите в София през предстоящите пет години. Доста по-интензивен ще бъде процесът обаче през периода 2026 – 2031 г., когато се очаква да загинат над 100 души. За последната петилетка в черната статистика ще влязат допълнителни 125 души.

Дори към момента е видимо, че близо 40{9fc8a44bf47912c370823d495b783c9f443ad3aa76cc10ef0bd28af0d42d9f5d} от практикуващите ОПЛ са достигнали пенсионна възраст като още през 2026 ще са почти 60{9fc8a44bf47912c370823d495b783c9f443ad3aa76cc10ef0bd28af0d42d9f5d}. Прогнозата показва, че през следващите десет години процесът ще продължи с висок темп – 79{9fc8a44bf47912c370823d495b783c9f443ad3aa76cc10ef0bd28af0d42d9f5d} и 90{9fc8a44bf47912c370823d495b783c9f443ad3aa76cc10ef0bd28af0d42d9f5d}. 

Заключение

Обществото ни е изправено пред драматична криза и липса на ОПЛ. Какви са възможностите за справяне с проблема? Административният процес, който трябва да бъде извървян, за да попадне един новозавършил лекар в тази статистика, включва следните стъпки:

• Записване за специализация по Обща медицина
• Регистриране на търговско дружество
• Регистриране на лечебно заведение
• Сключване на договор с РЗОК (незадължително)

Въпреки че процесът е тежък и съдържа множество под-етапи, той може да бъде извървян за едва няколко месеца. Така че от административна гледна точка няма проблем голям брой млади хора “да се влеят” в редиците на личните лекари за сравнително кратко време.

От къде обаче биха могли да дойдат тези млади ентусиазирани специалисти? Програмите на медицинските университети и медицинските факултети не включват почти никаква подготовка за работа в амбулаторни условия, а се фокусират върху тежката болнична патология. Дейности като профилактичен преглед на бебе, упътване на тежко болен човек през сложната система на българското здравеопазването или мотивиране на млад човек със затлъстяване да промени начина си на живот не са сред основните приоритети на преподавания материал.

Обучението в рамките на специализацията е фрагментирано, без ясна цел и често изпълнявано pro forma. 

Следва да споменем и огромната по обем и сложна по структура (понякога противоречива) нормативна рамка, която плаши и демотивира всеки млад лекар, обмислящ с коя специалност да свърже остатъка от живота си.

Нужните отговори изглеждат прости и очевидни. Сред тях са опростяване на нормативната рамка; бърза и ДОБРЕ ПЛАНИРАНА цифровизация на комуникацията с държавните институции, която да намали административната тежест; промени в университетските програми по медицина, които да включват модули като “Амбулаторна педиатрия”, “Мотивационно интервю”, “Базова ехография”, “Здравно законодателство на Република България” и др.; изпълване на специализацията по Обща медицина със смисъл чрез ясни критерии за практическо обучение и др.

Разбира се, възможни са и други доста по-крайни решения. Сред тях е и радикална реформа на здравеопазването, която да върне “участъковите лекари” от вече не толкова близкото минало. Примитивна система, доказала своята неефективност, както като здравни показатели на обхванатото население, така и като съотношение цена/полза.

Или секторът да бъде оставен “на самотек” и сам да намери решение на проблема. Това неизбежно би довело до многократно оскъпяване на услугите. Достатъчно повишената цена, следвайки законите на търсене и предлагане, ще предизвика ръст в предлагането. Би се появила изцяло нова група ОПЛ, които работят без сключен договор с НЗОК. 

Възможностите са безкрайни. При всички случаи е нужно действие днес. В противен случай съвсем скоро намаленото предлагане на услугата ще увеличи натискът върху останалите елементи на българската система на здравеопазване – спешните центрове, специализираната и болничната помощ. Успоредно с това случаите на закъсняла диагностика на социално значимите заболявания ще зачестят още повече. Здравните показатели на населението ще се окажат не просто най-лошите в ЕС, а ще поставяме глобални черни рекорди подобно на страните от третия свят.