Анализ на възрастовата структура на ОПЛ със специалност “Детски болести” в София-град
Автори: д-р Бранимир Радуилов, д-р Иван Поляков
Въведение
Лекарите, работещи като общопрактикуващи (ОПЛ), са сред най-застаряващата група лекари. Всеки запознат с бранша може да посочи, че ОПЛ с педиатрична насоченост са не просто застаряваща, а дори изчезваща група. Подобен проблем с потенциал да се окаже критичен в твърде близко бъдеще следва да бъде подложен на задълбочен анализ, така че да се подходи методично към разрешаването му или поне да се постигне редуциране на негативните последици.
Чрез изследване на свободно-достъпните държавни регистри екипът на Института по обща медицина (ИОМ) успя да създаде анализа от следващите редове. Като подходящ ориентир за средната възраст на ОПЛ, работещи с деца в обл. София-град, използвахме списъка на лекарите с втора специалност „Детски болести“.
Резултати и анализ
Бяха идентифицирани общо 151 ОПЛ с втора специалност „Детски болести“, работещи на територията на обл. София-град. Сред тях най-младият е на 49 г., а най-възрастният – на 82 г. Средната възраст възлиза на 63.9 г.
На графика 1. е видимо разпределението по възраст, което се доближава до нормална Гаусова крива.
Графика 1. Разпределение по възраст
Прави впечатление, че анализираната група е представена предимно от хора на възраст между 55 и 70 г., като е завиден общият брой на по-възрастни ОПЛ, които продължават да се грижат за пациентите си.
В табл. 1 е демонстриран общият брой лица над съответната възраст. Доминират лицата на възраст над 55 г. с 92,7{9fc8a44bf47912c370823d495b783c9f443ad3aa76cc10ef0bd28af0d42d9f5d}, като над 65 г. са над 1/3 от практикуващите.
Таблица 1.
Предвид изложените до тук данни става ясно, че сега работещото поколение ще ни напусне съвсем скоро – ако не чрез пенсиониране, то по естествени причини. А следващо поколение няма.
Колко време има българското общество за реакция и превантивни действия?
На база на последната публикувана таблица за Смъртност и средна продължителност на предстоящия живот на населението от страницата на Националния статистически институт бяха изготвени прогнози за след 5, 10 и 15 г. На графики 2, 3 и 4 е представен броят преживели, но не задължително работещи, ОПЛ със специалност педиатрия през 2026, 2031 и 2036 г.
Графика 2.
Графика 3.
Графика 4.
От тези три графики ясно се вижда бързо напредващата възраст на анализираната група, както и прогнозираното намаляване на броя на включените в нея лица. Ясно се вижда, че след 5 години огромна част от сега практикуващите ще са в нетрудоспособна възраст, след 10 – на практика всички, а след 15 дори и физически сред живите ще са относително малка част.
Ситуацията в цифри е представена в Таблица 2 по-долу.
Таблица 2.
Очакваното намаляване на работещите в системата по естествени причини е драматично и слабо ускоряващо се – за предстоящата петилетка ще изгубим около 19 колеги, за следващата – 23, а за последния анализиран етап – 26.
Следва да бъдат взети под внимание и фактори като нетрудоспособност и желание за пенсиониране. По тези два фактора професионалното съсловие демонстрира силна непредсказуемост като, за съжаление, често се наблюдават ОПЛ, работещи „до последен дъх“.
Все пак, може да се допусне, че след едва пет години при средна възраст от 68.4 г. голяма част от ОПЛ със специалност „Детски болести“ ще решат, че е време да се радват на децата на своите деца, вместо на чуждите.
Заключение
На основание на горе-изложеното лесно може да се заключи, че обл. София-град не е на ръба на криза за ОПЛ работещи с деца. Напротив, кризата ВЕЧЕ е тук и ще става само по-сурова и безмилостна.
Причините за настоящото положение със сигурност са много, но годините на нестабилен и неуверен преход между две коренно различни системи изглежда са превърнали тази професионална ниша в доста непривлекателна за по-младите лекари. Резултатът е възникване на пропаст от четвърт век между завършващите медицина и най-младия 49-годишен педиатър в първичната помощ.
Как ще се справят гражданите на София с тази криза е мистерия, но вероятните подходи могат да бъдат разделени на две групи – увеличаване на държавната намеса и активизиране на частния сектор.
Увеличението на държавната намеса може да се случи чрез два вида стимули – позитивни и негативни. Позитивните стимули могат да бъдат различни, но на база на настоящите затруднения, които общността на ОПЛ споделя, най-голям ефект биха имали многократното увеличаване на заплащането, агресивно намаляване на административната тежест, актуализиране и модернизиране на изискванията към бранша и др. Негативните стимули могат да бъдат позабравени от миналото методи като одържавяване, трудова повинност за младите лекари (т.нар. разпределение) и др.
Активизирането на частния сектор също може да има много изражения. На базата на класическия модел на търсене и предлагане може да се предположи, че формалните и неформални доплащания ще се увеличат драматично. Същевременно този простичък комплекс от мерки едва ли ще успее да компенсира достатъчно бързо все по-голямото търсене. Все по-остра ще бъде нуждата от повишаване на ефективността. Цифровизацията на сектора и телемедицината вероятно ще бъдат част от отговора. От друга страна е известно, че по-големите организации могат да си позволят по-тясна специализация на труда. Ще се появи остър стимул за създаване на групови практики с размери невиждани до момента – с десетки или стотици души нает персонал (лекари, сестри, акушерки, административни сътрудници и др.) и десетки или стотици хиляди пациенти записани в листите на един или двама титуляри.
Всичко това ще се отрази на бъдещето на България – на децата. Ще се увеличи цената и ще бъде затруднен достъпът до медицинска грижа. Ще бъдат пропуснати редица социално значими и предвидими състояния. Ще се влоши и здравният им статус.
Предстои да видим.
